*Препоръчително е
файлове над 30 MB да бъдат архивирани (ZIP или RAR).
Препоръки при правенето на Предпечатна подготовка за офсетов печат
Има много разногласия относно това, как трябва да се прави предпечатна подготовка. Със сигурност и по написаното по-долу ще има различни мнения. Това е съвсем нормално, предвид многообразието от технологии, материали (хартии, мастила и др.) и машини (от нови, до такива на възраст от 30-40 години). Ще ви представя на кратко част от по-важните (според мен) неща, които трябва да знаете преди да започнете да правите предпечатна подготовка, независимо дали това е брошура, списание или опаковка. Написаното се отнася най-вече за листов печат на офсетови и хромови хартии при линеатура 133-175 lpi поради това, че печатните материали с такива характеристики имат най-голям дял.
Поради факта, че предпечатната подготовка не е нещо самостоятелно, а част от печатния процес, в много случаи се налага да се тръгне отзад-напред, т.е. трябва да се съобразите с изискванията на всяко звено по веригата и да сте наясно с всички стъпки и процеси до производството на готов продукт. Всяка печатна машина (листова или ролна) има минимална и максимална точка, която може да възпроизведе коректно - точките с размери под минималните "прегарят" и изчезват, а тези над максимума се сливат и растера се преръща в плътно петно. За да не останете неприятно изненадани от резултатите при първи поръчки или при смяна на печатница, попитайте технолога за изискванията към цветоотделките. По правило, термини като "площ на растерова точка", "нарастване на точката", "изисквания към скалите и регистрационните марки", "сив баланс" и т.н., са чужди за голяма част от "технолозите". Ако ви погледнат с "влажен, разбиращ поглед" или ви кажат "както ги направите", опитайте се да разберете нещо повече за технологията на копиране и проявяване на печатните форми, приблизителната възраст на машините и овлажняващата им система. При ръчно копиране и проявяване на формите е по-добре да забравите за "тънките нюанси" в светлите тонове. Положението в такива печатници става направо трагично, когато се заговори за фонове...
Площ на растеровата точка
Площта на растерните точки е пряко свързана с тона (%) и линеатурата - при 175 lpi е с 36% по-малка в сравнение с тази при 150 lpi. При подготовка на файлове за експонация имайте предвид, че линеатурата се избира и според носителя (хартия, картон). Ще си спестите доста главоболия ако се придържате към стойности между 5-8% за светла точка и 92-95% за тъмна при монохромни полутонови изображения. При цветни фотографии, е добре тези стойности да бъдат съответно: 8%C, 5%M, 5%Y и 93%C, 85%M, 80%Y, 75%K (стойностите са примерни!). Препоръчително е сумарното покритие в най-тъмните места (C+M+Y+K) да не надхвърля 350%.
Нарастване на растеровата точка при печат (Dot Gain)
Друг важен фактор е нарастването на растеровата точка при печат (Dot Gain). Най-силно се проявява при средните и четвърт тоновете. То се дължи на разливането на мастилото по повърхността на хартията при печатния процес. Нарастването на точката е свързано с типа на машината, овлажняването, силата на натиск, използваната хартия и линеатурата, като при по-висока линеатура, нарастването е по-голямо. Стойностите при офсетов печат варират между 18 и 25%. Обикновено, при новите машини с алкохолно овлажняване нарастването е по-малко. Ако нямате данни, работете със стойности 22-25% - така ще избегнете риска от това, снимките или репродукциите ви да изглеждат "запушени" и ще дадете възможност на печатарите, при необходимост да "засилят цветовете". В обратния случай - ако сте заложили 18% нарастване, а то е 23%, ще получите общо по-тъмни илюстрации с по-слаб контраст.
Изисквания към скалите и регистрационните марки
Всяка печатница има свои изисквания към елементите за контрол на печата според методите за отчитане. При контрол със спектроколориметър има строги изисквания за размер и стойност на блокчетата от цветната скала. Уредът измерва и показва стойности, които дават обективна информация за чистота, наситеност на цветовете и т.н. - дава представа за това, доколко е точен печата. При метода "измерване с лупа" разнообразието е голямо. Ако нямате уред, направете си скала с блокчета, с размери поне 5х5 мм и включете 3, 5, 50, 95, 97 и 100% за всеки цвят. Ако имате място добавете 10, 25 и 75%. Надписвайте цветовете и процентите извън блокчетата!
Сив баланс
Сивият баланс е може би най-силният и най-лесен за ползване елемент за контрол на цвета без уреди. Поставете в скалата две съседни блокчета, цветовете на които са съответно за първото 50%K и 51%C, 39%M, 39%Y (стойностите на второто блокче може да се различават леко в зависимост от използваните мастила). Когато погледнете тези блокчета с "невъоръжено" око, при балансиран печат ще ги възприемате като едно по-голямо блокче, а при не добре балансиран - веднага ще можете да определите, кой цвят не е точен.
След като сте изяснили въпросите свързани с хартията, печата и довършителните процеси, можете да преминете към предпечатната подготовка, основна част от която е сканирането. При сканирането, според оригинала трябва да се определят дълбочина на цвета, резолюция и размер.
Сканиране. Резолюция (разделителна способност) при сканиране
Изборът на резолюция при сканиране е свързан с типа на оригинала, хартията на която ще бъде отпечатан, линеатурата и т.н. За списания, каталози, брошури и други печатни материали, които се гледат/четат отблизо е оптимално резолюцията на файла при желания размер да бъде 1,5 до 2 пъти по-висока от линеатурата. Това зависи от детайлите на оригинала (по-високата линеатура lpi - по-детайлно изображение изисква по-висока резолюция dpi). Излишно е да сканирате и обработвате снимка с размер 18х13 в 1:1 при 300dpi, ако ще я помествате в поле 5х3 см. Добре е да задавате размер на илюстрацията при сканирането, защото софтуерното увеличаване води до влошаване на качеството, а големите размери/висока резолюция - до по-големи файлове.
Във всички макетиращи програми межете да променяте размера и пропорциите на илюстрациите, но когато се налага увеличение по-голямо от 120%, е по-добре да ги пресканирате на нужния размер със съответна резолюция. При увеличения над 120% изображението започва да се пикселизира видимо.
Дълбочина на цвета
(Color depth/pixel depth)
За да спестите време, винаги съобразявайте дълбочината цвета при сканиране с цветността на оригинала - 1 bit за щрихови изображения, 8/16* bit grey за полутонови монохромни и 24/48* за цветни/пълноцветни (* - в зависмост от възможностите на скенера и качеството на оригинала). При сканиране на щрихови оригинали използвайте 1 bit при максималната оптична разделителна способност на скенера (за професионални скенери - резолюцията на експонация).
Полезни съвети
• Почиствайте скенера и оригиналите преди сканиране - обикновено е по-бързо, отколкото да обработвате файловете в графична програма, особено при по-обемни поръчки.
• Подравнявайте добре оригиналите преди сканиране - софтуерното им изправяне води до леко разфокусиране при полутоновите изображения и назъбване при щриховите.
• При сканиране на отпечатани цветни изображения използвайте descreen с настройка според линеатурата на оригинала. Не разчитайте на това, че той ще реши изцяло проблемите ви - правете проверка по канали. Избягвайте увеличение при такива оригинали.
• Ако искате да тонирате щрихово изображение, не го правете в програма за обработка на растерни изображения (като Adobe PhotoShop). Запишете файла във формат TIF 1 bit/pix (TIF/bitmap). В макетиращата програма (QuarXpress, Adobe PageMaker, InDesign) определете място и ъгъл (ако е необходимо да се завърти) и определете цвят.
